В България почти не се използват съвременни  технологии и инструменти

В България съвсем не се употребяват съвременни  технологии и принадлежности за мониторинг на горите, разяснява в разбор за научната платформа за климата Атанас Кръстанов, съветник към Столична община по въпроси, свързани със отбрана от бедствия и създаване на редица документи като проекти за отбрана от естествени и индустриални бедствия. Tой е приключил теоретична физика – компетентност “Физика на твърдото тяло ” в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Занимавал се е с научни и на практика въпроси на приложения за позитронна анихилация и микроелектроника. Работил е в Комитета по потребление на атомната сила за мирни цели (понастоящем Агенция за нуклеарно регулиране). Има издадени книги и механически документи в тази област, като работи интензивно по интернационалните планове, свързани с изменението на климата и основаване и използване на разнообразни платформи за оценка и ранно предизвестие за пораждане на обособени и каскадни бедствия.  За страдание, в България съвсем не се употребяват модерни цифрови принадлежности за мониторинг на горите, съчетаващ мощна технология за отдалечено наблюдаване с огромни бази данни и изкуствен интелект. Софтуерът освен разрешава инспекция на типа растителност в горите, само че дава точни настоящи метеорологични данни, 14-дневни прогнози и исторически разбори на времето, температурни аномалии в горската повърхнина с следващо предизвестие за заплаха. Въпреки това е допустимо да се основат платформи, които дават реалистична теренна информация, данни и прогнози за смяна на времето, пораждане и разпространяване на буреносни облаци, рискови зони за пораждане и разпространяване на пожари. В тези платформи може да се покажат горски пътища и пътеки, тип растителност и пожарен показател, места за концентриране на противопожарна екипировка и материали – концепцията е, че трансконтинентален транспорт на пушек от горските пожари може да провокира обилни проблеми за здравето и качеството на въздуха на огромни дистанции. Димът от пожарите съдържа рискови субстанции и частици, които могат да имат неподходящ резултат върху дихателната система на хората и да допринесат за замърсяването на въздуха в разнообразни райони. Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният транспорт на пушек са тясно свързани феномени, които оказват съществено въздействие върху околната среда и обществото. Промяната на климата способства за увеличение на честотата и интензивността на горските пожари, като по-високите температури и измененията в режимите на преваляванията усилват риска от запалване и разпространяване на пожарите. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, основават подобаващи условия за по-големи и по-продължителни пожари. Честотата и интензивността на горските пожари се чака да се усилят с изменението на климата. Човешката активност, която не регистрира действителната конюнктура – високите температури, изсушаване на растителността, дълготрайно засушаване, също може да докара до пораждане на неконтролируеми пожари. Разгледани са типовете горски пожари, аргументите за тяхното пораждане и техните последствия върху здравето на жителите и околната среда. Дискутира се и значимостта на въпросите за картиране на заплахите от пожари и използване на превантивни ограничения за битка с пожарите.  Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, а съгласно данните 2022 година е втората най-топла година за Европа, като миналогодишният летен сезон се оказа един от най-горещите в Западна Европа. За някои страни като Испания, Италия и Франция 2022 година е била и най-топлата година в цялата им метеорологична история. По данни на Европейска осведомителна система за горски пожари (EFFIS) във Франция, пожарите са 6 пъти повече от междинните стойности за интервала 2006 – 2021 г.  Нови върхове бяха сложени в средата на 2023 година Учените са съвсем единомислещи, че юли 2023 година ще бъде най-горещият месец на Земята от към 120 000 години (Copernicus Climate Change Service (C3S). Първите три седмици на месеца са били най-топлият триседмичен интервал в историята. През първата и третата седмица температурите също временно надвишиха прага от 1,5°C над прединдустриалното равнище – граница, избрана в Парижкото съглашение.  Принос за извънредно топлия юли бяха извънредно високите температури на океанската повърхнина, които съответстваха с развиването на изискванията на Ел Ниньо, а това е интервал на по-топли от междинните температури на океанската повърхнина в Тихи океан. В същото време Северният Атлантически океан също увеличи своята повърхностна температура и тя доближи до рекордни стойности. През юли 2023 година бяха регистрирани и рекордни продължителни горещи вълни в огромна част от територията на Северна Америка, Азия и Европа, които съответстваха с опустошителните горски пожари, провокирани от горещините в Южна Европа и в Канада. България също не беше пощадена от топлинните талази. Според изказване на метеорологичната организация на Организация на обединените нации, горещините оказаха огромно влияние върху здравето на хората, околната среда и стопанските системи.  Учените с огромна убеденост декларират, че смяната на климата и стоплянето на планетата се дължи значително и на антропогенни фактори, основно заради изгарянето на изкопаеми горива. Свидетели сме, че след продължителните горещи дни следват опустошителни горски пожари, гръмотевични стихии с градушка и наводнения, които излагат доста хора на риск. В допълнение на всички гореспоменатите фактори, тази година горещият въздух от Африка подкрепя рекордни температури от 39 – 42 °C за нескончаем интервал от време и на Балканския полуостров. А горещите талази са един от факторите, виновни за нарастването на горските пожари това лято. Само през последните дни Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” оповестява за 186 сигнала за зародили пожари.
20 юли – автомагистрала Тракия е обгърната в непроницаем и зноен пушек от развил се полски пожар от двете страни на автомагистралата. Съобщенията за разразили се пожари на територията на България стават всекидневие
23 юли – огромен пожар потегля в гората към Гребния канал в Пловдив.
23 юли – пожар в Бухово, който в границите на деня е овладян.
25 юли – възпламени се иглолистна гора в труднодостъпна околност над Сапарева баня в Рила. 
Какво се случва в Гърция досега?
В прилежаща Гърция са зародили повече от 64 пожара за едно денонощие (24.07.2023 г.). На остров Родос 7 дни бушува един от най-унищожителните пожари. По предварителни данни близо 30 000 души са евакуирани посредством фериботи и самолети, в това число 2000 души са изведени непосредствено от плажовете. Повечето от тях не са взели никакви движимости и документи със себе си. Властите подредиха незабавна евакуация на повече от шест обитаеми места и няколко морски курорта. Горещата вълна в Гърция докара до температури над 40 °C. Силните ветрове попречиха напъните за гасене на пожари. Пожарът на остров Родос е нанесъл вреди на вътрешен естествен резерват. На остров Корфу пораждат нови пожари. Използват се самолети и хеликоптери за битка с огнената буря, а седем села бяха евакуирани.  Министерството на климатичните промени и гражданската отбрана на Гърция декларира, че това е най-голямата евакуация поради пожар, случвала се в страната. На помощ на управляващите работят интернационалните екипи от Румъния, Словения, Полша, Англия, Италия, Турция. България също изпрати екип от 50 пожарникари и 15 единици профилирана техника и съоръжение.  Какви са най-честите аргументи за появяването на пожари?
За попречване на възникването на горски пожари, с изключение на климатичните промени, които дават голяма причина за пораждане на пожари, хората също могат да допринесат да не се допусне запалване на горски и полски масиви. Установено е, че над 95% от всички горски пожари през последните 30 години са породени от човешка активност – немарливост, подценяване на ситуацията, разчистване и палене на боклуци, запалване на стърнища, нерегламентирани сметища до горски масиви, изхвърляне на фасове от движещ се автомобил, умишлени палежи, за разчистване на ливади, пасища и селскостопански земи, палене на огън в горски масиви, изхвърлени стъклени бутилки в природата. Средногодишно едвам 4% от пожарите в горските територии са зародили от естествени аргументи. От графиката по-долу се вижда, че с изключение на немарливост при боравене с огъня, съществена причина е и късо съединяване. Това важи изключително при градските пожари. Още по тематиката 3 авг 2023